София, мале, града голяма

Понеделник, 8 часа, звън на часовник, гимнастика, закуска, Ани Салич по БТВ, паля колата и на първа.

Сега на къде? Трябва да излезна на Сливница, но строят метро и Сливница е задръстена до Сточна гара, поне до толкова виждам. Да свия по Раковска в ляво и от там Централна гара? Луд ли съм, ляв завой на Раковска, при условие, че задръстването и е до централна гара. ОК, дишай дълбоко, временно е това, до 2012, така каза Б.Б. Ще изтрая.

Свивам в дясно и чакам някой да ме пусне на Сливница. Трябва да се намъкна в едно от левите платна, понеже 2-те десни за затворени, и ако не се престроя сега, накрая ще трябва да се боря с маршрутка, 3 автобуса, 1 каруца и 1 с регистрация ЕН, който не е много сигурен къде се намира.

Паля цигара, пускам радиото. Новини. В София имало задръствания на семинарията, Сливница, Орлов мост……. Гася вече изпушената до край цигара …цариградско, надлез надежда…… Да кажат къде няма, но нали и те трябва да си запълнят времето. Почват „истинските новини“, аз чакам гледайки как маршрутка засича рейс, който се опитва да направи път на линейка с пуснати сирени. Тоя с ЕН кво прави? Мръдна се заради линейката и веднага 1 250D, черен, с 5 торби цимент в багажника зае мястото. За малко да стане белята, понеже в котела на 250-ката, явно по погрешка, огняря е хвърлил няколко гуми, и пушека прилича на буреносен облак. Може да са му свършили въглищата. Може би линейка е натоварила случайно минали покрай този локомотив хора, без защитно облекло накъде по-надолу? Аз не се притеснявам, тук на Лъвов мост сме свикнали, така че, черния дим дори е леко освежаване.

Аз чакам, Бионсе била искала да осинови дете от Сомалия, с което Джорд Майкъл бил блудствал. За целта тя организирала кампания, и събрала 2-3 милиона, а Джорд Майкъл съдил Бионсе за част от парите, понеже без неговата „заигравка“   нямало да има кампания, следователно никакво пари. Бионсе и Майкъл си разделили по 1-2 милиона, а детето в Сомалия получило картичка. Браво, браво.

Аз чакам гледайки как Пежо 306 пуска аварийни, спряло по средата между 2-те най-леви ленти. От него слиза млада, добре изглеждаща девойка пред нервна криза. Държи GSM в ръка. В този момент съм горд, че съм Българин. Българин с Главно Б и най-вече Софиянец с Главно С. Всички на Сливница едновременно започват да успокояват девойката, като и напомнят за семейството (по-точно майка и), и какво точно искат да и направят. Как да не се разплачеш, когато видиш обединената воля на цял един народ. Безсилен съм, и аз се включвам, макар и само мислено.

Паля втора цигара. Още чакам, за да ме пуснат да се включа в задръстването. Толкова е обидно, че съм сам, отстрани, а не в голямото задръстване, като всеки друг. Зад мен се появява маршрутка и ми сигнализира, да се преместя. Отмествам се леко в дясно, и със затаен дъх очаквам демонстрацията на висш пилотаж. Тя, маршрутката, много бавно минава покрай мен, качвайки левите си гуми на тротоара на 1 боя разстояние от спрелите на същия тротоар коли. Майка с бебешка количка стои и наблюдава маршрутката, която е застанала по средата на пешеходната пътека, движеща се бавно и търсеща няколко свободни метра, за да се бутне вътре. Малкото бебе би се възхитило и то, но противогаза му пречи. Нищо, ще порасне.

Лека промяна в оперативната обстановка. Явно е светнало зелено, и 5-те автобуса, 3 с номера 85 и 2 с номер 11 започват да се движат напред в бус лентата. Ето това чакаше маршрутката, с мръсна гас, светлини (но без мигач) успява противно на всички закони да се бутне зад първия 85. Каква класа, какъв професионализъм. Де да можех и аз така. Майката с количка споделя моето възхищение. Правя и знак да минава. Налага се да повторя няколко пъти, понеже не и се вярва. Ех какво сладко противогасче има малкия. Ех и каква хубава майка имаш.

Аз си чакам. Световната икономическа криза щяла да свърши, но още не знаели кога, новините продължават. 300 загинали след спукване на неизпразнена септична яма в Драгалевци, 800 изядени от побеснели мечки панди знаещи Кунг-Фу, и лейди ГаГа със скандален концерт, облечена в рокля от използвана тоалетна хартия. Нищо ново. Гася цигарата. Девойакта с пежото гаси аварийните и се качва в колата. Хм, странно. По устните на мъжа до колата, прочитам, че горката просто е забравила да пусне ръчната, и се чудила защо колата и гасне при потегляне. Отново се чувствам горд, че съм Българин.

Няма начин, няма да мога да се набутам в лява лента. Пускам десен мигач и влизам в бус лентата. Борбата ще е жестока. Имам си пълно каско. Гася цигара и спирам радиото. Трябва ми пълна концентрация. Трябва да мина 2 ленти в ляво. До мен е бетонобъркачка, а до нея каруца натоварена с неща, които не мога да определя. Явно са метални. Интересна ситуация. Кое ли ускорява по-бързо? Имам 50 метра, само 50 метра и 2-те платна ще станат 4.

Святка зелено, колоната потегля. Каруцата е по-бърза. Бетоновоза не се предава. Използвайки правилото „двама се карат, третия печели“ успявам да се престроя с 2 ленти на 1 път. Явно днес ми е щастлив ден. Онзи с ЕН все още седи с пуснат мигач, и чака някой да му направи място. Ох, колко е лошо да вярваш. Вече съм в задръстването, нищо че успях да се включа чак накрая. По-добре от нищо.

Пускам радиото с усмивка. Новините са свършили, явно повече жертви за днес няма да има. Реклами. Купуваш 2 получаваш 1 за цената на 3 на кредит. Нищо, че не ти трябва, нищо, че парите не са твой. Имаш безплатна доставка. Святка зелено. Няколко коли пред мен, автобусът потегля и по средата на кръстовището спира. Няколко пенсионерки с колички, решили да пресичат до огражданията на разкопките за метрото, и ако автобуса продължи ще ги смачка като картонени кутии. От ляво на автобуса Q7 показва цялата си ярост и потегля с мръсна газ. Зад него бяла лада  използва създалия се вакум, за да ускори от 0 до 20 за 30 секунди. Направо да ти се завие свят. Автобуса чака, пенсионерките се карат на автобуса, че ги е стреснал. Добре, че няма табела „Пресичането забранено“. Святка червено. 1 Q7, 1 лада и половин автобус успяха да преминат. Добре, днес движението е бързо. Рекламите си вървят.

Светофара на Мария Луиза святка зелено. Почва Сървайвър. Пешеходци се състезават с коли. Добре, че автобуса все още е там, и е запушил половината път. Пешеходците имат шанс, но пък е леко скучно. Рекламите свършват и започва рекламен микс, показващ, колко яко радио съм избрал да слушам, и как ще чуя най-новите и ултра яки песни. Хм, по нищо не ги различавам от тези, от преди 1 месец. Но какво разбирам аз, то за това си има специалисти, да ми кажат, кое е готино. Святка зелено и по някакъв шанс няма спряла кола, няма пенсионери, няма пресичащи, и аз успявам да се измъкна.

Супер, днес ми е ден. Още сме понеделник. 4 платна пред мен. Тук вече и баба с вързани очи може. 2,3,4,5 , изреждам колкото имам. Нищо, че ограничението е 45км/ч, камери няма. Спирам на Ботев. Красота. Грешна синхронизация на светофарите и целия Ботев е задръстен, включително и самото кръстовище. На нас ни свети зелено, но няма от къде да минем. Ех, ако имах перка. Но това е нищо. Просто ще почакаме, и ще минем на светло червено. Това даже е полезно, успокоява, не бързаш за никъде. Карам със 90 и наближавам Константин Величков, радиото дъни няква песен, на някой си, дето толкова не може да пее, че са му направили гласа като на робот. Нищо, те специалистите си знаят кое е хубаво и кое не. Но мен лично почва да ме напъва отзад, като го слушам. Минавам на MP3. Реге, рага, метал, и Жас. Тъй е по-добре.

Заставам в чакане на ляв завой. Тука е лесно, има си цял светофар за това. Проблема е, че свети около 2 секунди зелено и 2 минути червено. Не откъсвам поглед от него. Държа 3000 оборота, за максимален въртящ момент и съединител. Святка жълто, отпускам съединителя, завъртам гуми с навит ляв волан, и еднотонната кола замята задница като кифла в Син Сити. Вече е червено, но аз съм далеч. Поглеждам в огледалото и виждам как голф с 500 коня прави завой от най-дясна лента. Ускорението е толкова голямо, че не може да го удържи. Леле, колата има висящо CD на предното стъкло. Решавам да поема по-малкия риск и се местя в ляво на трамвайните релси. Тоя пък трамвай от къде изкочи срещу мен? Добре, че има здрави спирачки. Защо ли всички в трамвая са отпред при водача. Не изглежда удобно, но щом им харесва. От голфа няма и следа. Чува се само отдалечено ръмжене на изпускателна система, с накрайник ръчно производство, достоен за Ево 9.Сигурно вече е на магистрала Люлин. Нищо, че не е готова.

И тук е лесно, нищо нестандартно. Спрели коли на аварийни, странни престроявания и приятелски закачки с трамвай. Стигам Стамболийски. Тук вече е забавно. Има спирка. Колите чакат. Най-добрия начин за създаването на задръстване. Хора притичват от всяка посока, към всяка посока с различна скорост в перфектно брауново движение. Едно BMW, явно сърдечен хирург, бързащ за спешна операция, успява да премине между хората и да се изстреля напред. Ние чакаме трамвая да затвори врати. А може да е собственик на погребално бюро, който днес няма късмет. Гледам и разсъждавам върху законите за самоорганизация. Има 2 платна. Дясното за надясно и направо. Лявото само за ляво. До него е трамвайна линия. Лявата лента е пълна с хора за направо, и тези за наляво отиват на трамвайната лента. Обаче там има трамвай, и те най-логично застават от ляво на трамвая. Нищо, че това е насрещното. На тях сега им е червено. Святка зелено. Дясната лента не мърда, понеже има пешеходци на Стамболийски. Чакаме. Лявата лента и тя не мърда, понеже има някой кретен, решил да спазва правилата и е застанал в тази лента. Тъпанар, обърка цялото движение, за ляв завой трябва да си от ляво на трамвая, и да го засечеш. Тези от лява лента се опитват да се набутат в дясна, за да минат. Тези от ляво на трамвая вече са изчезнали. Някой от лявата лента решават, че и те трябва да минат за направо, от ляво на трамвая. Обаче святка зелено за на ляво. Тези движещи се направо засичат (движейки се в насрещното) тези за наляво, включително и трамвая. Аз седя и смятам, колко ли пари ще изкарам, ако съм 1 катаджия тука. За 1 час на ден само искам. Ей така, преди работа.

Потеглям, бавно. 50 метра след кръстовището е спирка. Спрял трамвай. Опашка. Всички сме по средата на кръстовището и чакаме трамвая да затвори врати. За нас е червено, за другите зелено. Чувам, че споменават и моите роднини. Нищо, ще почакате следващото зелено. Няма за къде да бързате. Потегляме. Гледам уникални килими проснати да съхнат до ромските къщи срещу Двореца на децата. Едно чаве с барабан е застанало по средата и крещи на друго чаве от другия край. Отново спирка. Чакаме трамвая да затвори врати. А зад нас се получава такова прекрасно задръстване. Да се разплачеш от кеф. Това никъде другаде не можеш да го видиш. Чавето бие тъпана и се приближава до мен. Иска пари, задето озвучавал обстановката. Казвам му къде ще му завра барабана. То не се стряска. Явно вече му се е случвало. Потегляме и пред мен се разкрива гледка, наподобяваща битката при Шипка. На Гешов хиляди автомобили бавно пълзят нагоре за да се притекат на помощ на всички на Тотлебен и България, за да направят още по-големи задръствания.   Добре, че аз не съм натам. Пускам мигач, засичам колоездач и отивам на работа.

21 thoughts on “София, мале, града голяма

  1. Maniac

    Попилях се от смях, особено в последната част с детето. Не говорим за ден неделя, нали така? През този ден, сутринта до колкото знам е празно. На мен преди 2 месеца ми се наложи да идвам събота следобед и нямаше много народ.

  2. gatakka Автор

    Понеделник, 8 часа,…..
    неделя се трае, до към 17:00, щото след това софиянци си идваме от село 🙂

  3. Стойков

    Ами какво да ти кажа… За това аз паркирам колата до най-близката метростанция (Сливница) и си ловя метрото. Не казвам че там няма изпълнения от тип междуселски войни, но просто се стига по-бързо и с по-малко нови бели косъмчета по-главата 🙂

    Ако мислиш да продължаваш така, бих ти препоръчал сутрин преди да излезеш да слагаш едно валидолче под езика 🙂

  4. gatakka Автор

    Хихих, аз не се вързвам толкова, понякога даже и ми е забавно.
    Честно, преди време се нервих, ама си казах „Кво се тровя за глупости“, и сега не ми пука. Все пак е забавно да видиш как каруца засича бетоновоз, как трамвай блъска X5, понеже водача на X5 е толкова отворен, че очаква всеки да му се отмести от пътя, дори и трамвая. Тия неща трудно ще ги видим някъде другаде. За камбожда не знам как е, но Индия, Китай … има трафик но контролиран.
    Тука бате е партизанска война. И аз съм си взел пуканки и седя на първия ред и се забавлявам 🙂

  5. Kamen

    Е така е в Софето. Има екшън постоянно. И аз отдавна гледам от веселата страна. Понякога виждам учудени погледни от съседните коли, когато не мога да се сдържа да не пукна от смях. И аз карам по описания маршрут всеки ден. Понякога за разнообразие минавам по Симеон на отиване и Кирил и Методий на връщане. Събирам пари за въртолет хаха.

  6. Марин

    Какво да ти кажа, като един истински баламурник преди години прецених, че е по- „бързо, лесно, вкусно“ да се пътува с велосипед. Всъщност наистина е по- бързо, лесно и евтино, вкусно е ако харесваш изгорели газове. От Люлин до Славейков спестявам 10 минути от метрото, до Младост повече. Пък и за 3-4 години строших само ключица и коляно – почти невредим.

    В условията на „организирано движение“ из милата ни столица, по скорост транспорта се подрежда така:
    1. велосипед
    2. метро (ако те устройва)
    3. маршрутка (пак ако ти върши работа)
    4. такси (рядко са профита като маршрутките)
    5. личен автомобил (освен ако не си бивш маршруткаджия, тогава отиваш едно място напред)
    6. обществен транспорт
    *под 1-2км – пеш, разбира се

  7. gatakka Автор

    до преди няколко месеца се движих само с крака 🙂 и се справях честно казано из софия. за колелото съм тотално за, ако се намери някой да направи трасе или алея. съжалявам но не искам зил да ме гази, както вече се случи, за съжаляние. като се замисля от нас до бачкането има 10- на места където могат да ме отрепят ей така,по междудругото.

  8. gatakka Автор

    Какво значение има 🙂
    малко градско, към 200 нютон метра на 1800 оборота

  9. aman

    Те така не се бях смял от бая време. Много як разказ. За Софиянци ежедневие, а за другите история от междузвездни войни. Много добре ти се получават нещата. Олабваи мислите в текстов вид, когато имаш време. Аз лично много се забавлявам на разказите и затова – Мерси.

  10. mm

    ми що не си седя на село, а дойде в София? Ако повече си бяхте останали там тук щеше да е толкова прекрасно…

  11. gatakka Автор

    @mm щото на село не искате да ми плащете толкова пари. Човек, дай по-спокойно 🙂
    От шега не разбираш ли.

  12. Данаил

    Аз влизайки в София спирам на първия паркинг и после с метрото. Супер удобно ми е и проблеми нямам, или ако знам къде точно отивам ….. изнервям цялата обстановка като спазвам правилника и се престроявам правилно, за това с метрото най-добре.

  13. Теди

    „Още чакам, за да ме пуснат да се включа в задръстването“
    „Правя и знак да минава. Налага се да повторя няколко пъти, понеже не и се вярва. Ех какво сладко противогасче има малкия.“
    „Супер, днес ми е ден. Още сме понеделник“

    Спуках се от смях. Автора е нечовек просто 😀

  14. cdrecordable

    Вземи направи клип, може голям екшън да излезне и оскар да вземеш 🙂

  15. Deiman

    Мисля си, до кога ще се налага да се приспособяваме към абсурдни на пръв поглед неща. Съгласен съм с Иван че човек не трябва да се трови за глупости, но не може ли просто хората да спазват правилата и да има нормално движение и от това ВСИЧКИ да спечелят и никой да не се чувства МИНАТ, както се казва по нашенски? Понеже заради селският манталитет си отиват човешки животи, а не това лекомислено не мога да гледам, нито пък може да ми е забавно 🙁

  16. kg

    Странно е колко хора, за да си запазят миналото, искат да унижат бъдещето.
    И ако минат без правила, са най-щастливи 🙂
    (Трудно да подписваш „договори“ и да срещаш хора, които не искат да ги спазват)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *