Какъв искам да стана?

Петко Петков ми изпрати една снимцица, може да сте я виждали, ако не сте, сте пропуснали много  🙂 хлапето е малко, но вече се е ориентирало

13 мнения по „Какъв искам да стана?

  1. deyan

    Хах ,познавам две „хлапета“,които когато проходиха
    казаха, че ще станат капитани на кораби.Тази година завършиха и са в топ 2 по успех на университета:)
    Ако и това хлапе е като тях може някой ден да напише нещо революционно.

  2. nasko

    Като разбере за какво става въпрос всъщност, веднага ще си промени мнението

  3. Maniac

    Остава да проучим въпроса с приятелката и парите. Ванката може да каже за заплатата, а аз ще се ангажирам да попитам приятелката ми.

  4. Димитър Катранджиев

    Мдаа. Помня си. И аз едно време исках да стана програмист.

    Най отдавна помня как бях 8-9 годишен и как гледах големите да цъкат на Превеците я Каратеката, я някой бейсик програмче.

    После помня как не можах да заспя и пишех вечер до 4-5 часа код на Бейсик в тетрадката да правя разни движещи се неща и да мисля първите си алгоритми да ги карам да правят нещо готино да се перя пред съучениците, които всъщност бъкел идея си нямаха какво е това. А и помня как ми спираха тока докато пишех мамка мууууууууууууууууууу.

    Помня и Борланд C компилатора на един купен дискети изпратен ми от браточедка ми от Варна по пощата, че в Ивайловград нямаше откъде да се открие такова нещо.

    Посля помня и гърчовете с асемблера и дъртите моторолски процесори и как се мъчех да измислям разни алгоритми как да смятам разни сложни неща с гърчавите регистри, които имаха.

    После помня първия модем в една банка дето го гледах всяка вечер като се прибирах от училище към нас през прозореца.

    После помня, че тук таме взеха да се появяват разни Линукси.

    Помня и че гледах Хакери и се надъхах много и реших че и аз трябва да си намеря яки книги и няма да ви казвам какъв гърч беше докато си намеря книгата the design and implementation of BSD 4.4 Operating System

    После помня и джавата и как не можах да я обикна и още като чуя за нея и се втрисам.

    После помня и МЕИ-то и как пишехме дипломните работи за пари, включително и на такива завършили в Правец и влезли по успех в МЕИ.

    Хубаво беше в ония времена. Даже и без Интернет. вярно щях да намирам по-лесно всякаква информация ама дали щях да се науча да мисля? Знам ли. Баси това видео къде ме върна не е истина.

    Но накрая помня, че се отказах да съм програмист и реших да се занимавам с комуникации и непрестанно се питам дали не съм сгрешил?!?!?!

    P.S. Това 1000% не е писано от второкласник!

  5. gatakka Автор

    Хахах, Джи, ти къде ме върна ЦРД и 8-ки, и 1 16 с цветен монитор, зареждай DOS и каратека от респром касетофон, че флопитата се чупеха
    аххахаха
    И да, няма как това да е на второкласник 🙂

  6. ShadowmarN

    Хаха, EPIC!

    Значи да обобщим – Програмист не е истинска работа. Програмистите са тарикати, дето им е лесна работата, обаче другите я смятат за много сложна. Жените не могат да устоят на програмистите. Програмистите си говорят с компютрите. И накрая, но не на последно място – Програмистите са смели копелета, които не се плашат, когато нещо се повреди, нито когато работят със секретарка…

    😀
    Май знам какъв искам да стана!

  7. gatakka Автор

    Аааа, хич не подценявай секретарките или офис мениджърките.
    То си е направо да се страхуваш от тях хихихихих
    Те са като старшините в казармата, могат да ти направят живота почивка, или ад, тъй че малкия много добре се е ориентирал 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *