13 мнения по „Добрият програмист – въпрос на гледна точка

  1. rh

    Вдъхновяващ си човече !!!
    Има много експерти в различни области, които се изказват по подобни конференции , но разликата се усеща веднага , когато един човек го прави с желание наистина да помогне , да е полезен на слушателите и когато просто иска да покаже колко е велик. Полезно е човек да отдели от времето си и да погледне или прочете твоите изказвания, дори когато нещо ми е познато пак научавам много нови неща, неща които би ми отнело години да преживея , за да рабера по начина ,описан от теб

    Бъди Здрав и Щастлив и продължавай в същия дух.

  2. rh

    От утре спирам кафето нещо , което отдавна се канех да направя 🙂
    Дано волята да ми стигне 🙁

  3. venci.bf4@abv.bg

    Аз имам един конкретен въпрос към Иванчо.

    Какво прави добрият програмист в случея:
    Клиента голям,плаща добре,но е пълен тъпак откъм идеи,реализация и бизнес логика.
    Правиш му продукта с десетките пъти преправяния защото не му харесва,това което е решил първият път и т.н…
    След,което започва едно мазане върху продукта,което се прави за да е доволен клиента,да си плати сметката и да му работи продукта.
    Исканията му обаче граничат с безкрайната глупост и колкото да го убеждаваш в това си ги иска.
    Кво правим тогаз?

  4. gatakka Автор

    Това не е въпрос по темата, понеже това е проблем на мениджмънта. Няма ясен отговор на този проблем, който за съжаление е по-чест от колкото на всички ни се иска.
    Не мога да ти дам генерално решение, такова няма, всичко зависи от клиента, договорите, хората…. прекалено е субективно.
    Преценявате дали „нервите“ които ще строшите са повече от парите които ще получите и решавате. Знам,че е мисия невъзможна да „образоваш“ клиент, особенно ако е от този тип който смята, че продукта и идейте му са уникални и никога никой никъде не е правил подобно нещо и ще променя света.
    Повечето фирми които могат да си го позволят бягат от такива клиенти защото тези хора не са бизнесмени/предприемачи. Те си мислят, че са, ама реално не са защото не се адаптират.
    Всичко е субективно…

  5. Ivan Tcholakov

    Моят възглед е радикално наопаки. 🙂 Предпочитам да се съобразявам със собствената си преценка (самооценка). Съветите струва ми се стават при добра фирмена култура, където всички са добронамерени и играят честно. Такова нещо аз лично не съм видял, простете за скептицизма. Има селения, има прехвърляне на отговорност, има черен PR, има сочене с пръст, има инфантилност и прочие глупости. Ако прекалено се съобразяваш с мнението на другите, 1. ще се подцениш, 2. ще закърнее собственото ти критично мислене и обективния поглед (доколкото е възможно при човек).

    Та в коренно различната парадигма бих пробутал два съвета:

    Съвет 1: Учи се с труд за без пари. Направи неща, които предполагаш, че ще трябват в „собствения си гараж“, за да си наясно кое какви усилия иска и как да обещаваш. Не използвай реални проекти за учебни цели, предварително имай готов материал.

    Съвет 2: Изолирай всичките тези „меки“ простотии и сложнотии с човешкия фактор, направи си фирма. Създай си кръг от „приятелски“ фирми. Ако ти попадне по-голям проект, прави сътрудничество с тях, дори да не си водещ в някои случаи. Идеята е да работиш заедно с професионалисти, които ТИ си избрал. Фирмата те дисциплинира, залагаш много, същото важи и за другите играчи. На базата на ясен общ интерес взаимоотношенията стават професионални и точни.

  6. Милко Костурков

    За тепърва започващи или такива, на които им предстои да започват, мисля, че не са лоши съвети.
    За малко по-напреднали и вече в играта горещо препоръчвам „The Clean Coder“ на Боб Мартин. На мен ми помогна да стана по-добър човек, така да се каже.

    https://www.amazon.com/Clean-Coder-Conduct-Professional-Programmers/dp/0137081073

  7. gatakka Автор

    ООО Чичо Боб е велик, всеки който иска да става старши в програмирането трябва да знае кой е Чичо Боб и да е гледам видеата му 🙂 (или книгите)

  8. jazzman

    Mного внимавай с тези учения! Базирани са на източните а именно , че човек може да живее и съгражда индивидуално без Христа и обществото около него. Гледах видеото внимателно и съм леко притеснен за теб.

  9. gatakka Автор

    @jazzman благодаря, но няма за какво да се притесняваш. Над 5 милиарда човека живеят „без Христа“, и не малка част от тях са си доста добре. А и няколко милиарда живеят без Алах, Буда, Кришна, Ра, Тангра…. и са си добре. Аз си има своите разбирания и вярвания, и те ми служат добре.

  10. jazzman

    Няма нищо срамно да вярваш и живееш в Христа. Името ти е Иван а не Хасан и вероятно си кръстен като като малък. Английската дума заложена във философията на дъннинг-кругер я бъркаш. Condition and cognition са две съвсем различни думи по значение, както имената Иван и Хасан.

  11. gatakka Автор

    Че кой е казал, че има нещо срамно? Просто това е мой избор дали да вярвам в Христос или Алах или Офлер, бога крокодил от „Света на Диска“. Ако трябва да сме коректни, аз съм 100% агностик.
    А за думите не бъркам нищо, condition от „условие“, а не cognition от съзнание. Явно не си разбрал какво говоря, или си го пречупил през твоите разбирания, които са те отклонили от тезите ми.

  12. jazzman

    Що и аз нямам вярата, че съм 100% християнин, какъвто агностик мислиш че си ти. Завиждам на умението на хора да вярват в неща, които не съществуват, но …… децата учат родителите си и са най-точният барометър докъде са стигнали те.
    @След твойта лекция се зачетох се над ефекта дъннинг-кругер и там се говори за cognition като умение на мозъка да изпада в менталност или превъзбуда фокусирайки се в/у точно определено нещо или черпейки и събуждайки знания и спомени от минали действия свързани със тях по някакъв начин. Ако пишока се превъзбуди не виждам голям проблем, обаче с мозъка шега не бива.

  13. чи④ака от цирка

    Здрасти Джаз,

    Като прочетеш, какво ще ти напиша, ще се сетиш и кой съм.

    Първо да изразя неизмерната си радост да те видя. Тия дни се сещах за теб.

    Когато Гатьо за първи път написа, че е агностик, аз се чудих, как да реагирам. В атеизма има логика, но не и в агностицизма. После просто се облегнах на разбирането, че всеки има своя път за вървене.

    Но има и друго. Сетих се за себе си. Много дълго време се съпротивлявах на „повярвай и ще ти докажа“. Това е обратното на цялото рационално, съвременно общество. Това е обратното на „съмнявай се във всичко“. Това няма нищо общо с науката.

    Да бил съм и аз атеист в дълги периоди от живота си. Най-хубавото време. Слепия е блажен.

    После просто избрах. Оставих дрънканиците на „Духа на времето“ и всичко останало зад гърба си. И отново повярвах. Почти веднага божествения блясък ми се разкри с пълна сила.

    Но от тук следваше трудното. Все повече взех да осъзнавам, колко съм недостоен, какви компромиси правя и колко съм далеч от божественото. А това е тежък кръст. Това е мисъл, която не дава мира.

    Предполагам разбра, което имах да ти казвам. Иван върви по неговия път. Не е редно да го насилваме. Той ще или не стигне до момента, който ние с теб наричаме „осъзнаване“. Засега преоткрива света за себе си. Дори му завиждам. Това е по детски чисто и свято.

    Нека не го насилваме. Той или ще стигне до това разбиране, или няма. Можем само да се надяваме. Междувременно можем да се радваме на всичко, което твори. Защото това е вдъхновение. Знаеш за кое вдъхновение говоря.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *