14 thoughts on “Добрият програмист – въпрос на гледна точка

  1. rh

    Вдъхновяващ си човече !!!
    Има много експерти в различни области, които се изказват по подобни конференции , но разликата се усеща веднага , когато един човек го прави с желание наистина да помогне , да е полезен на слушателите и когато просто иска да покаже колко е велик. Полезно е човек да отдели от времето си и да погледне или прочете твоите изказвания, дори когато нещо ми е познато пак научавам много нови неща, неща които би ми отнело години да преживея , за да рабера по начина ,описан от теб

    Бъди Здрав и Щастлив и продължавай в същия дух.

  2. rh

    От утре спирам кафето нещо , което отдавна се канех да направя 🙂
    Дано волята да ми стигне 🙁

  3. [email protected]

    Аз имам един конкретен въпрос към Иванчо.

    Какво прави добрият програмист в случея:
    Клиента голям,плаща добре,но е пълен тъпак откъм идеи,реализация и бизнес логика.
    Правиш му продукта с десетките пъти преправяния защото не му харесва,това което е решил първият път и т.н…
    След,което започва едно мазане върху продукта,което се прави за да е доволен клиента,да си плати сметката и да му работи продукта.
    Исканията му обаче граничат с безкрайната глупост и колкото да го убеждаваш в това си ги иска.
    Кво правим тогаз?

  4. gatakka Автор

    Това не е въпрос по темата, понеже това е проблем на мениджмънта. Няма ясен отговор на този проблем, който за съжаление е по-чест от колкото на всички ни се иска.
    Не мога да ти дам генерално решение, такова няма, всичко зависи от клиента, договорите, хората…. прекалено е субективно.
    Преценявате дали „нервите“ които ще строшите са повече от парите които ще получите и решавате. Знам,че е мисия невъзможна да „образоваш“ клиент, особенно ако е от този тип който смята, че продукта и идейте му са уникални и никога никой никъде не е правил подобно нещо и ще променя света.
    Повечето фирми които могат да си го позволят бягат от такива клиенти защото тези хора не са бизнесмени/предприемачи. Те си мислят, че са, ама реално не са защото не се адаптират.
    Всичко е субективно…

  5. Ivan Tcholakov

    Моят възглед е радикално наопаки. 🙂 Предпочитам да се съобразявам със собствената си преценка (самооценка). Съветите струва ми се стават при добра фирмена култура, където всички са добронамерени и играят честно. Такова нещо аз лично не съм видял, простете за скептицизма. Има селения, има прехвърляне на отговорност, има черен PR, има сочене с пръст, има инфантилност и прочие глупости. Ако прекалено се съобразяваш с мнението на другите, 1. ще се подцениш, 2. ще закърнее собственото ти критично мислене и обективния поглед (доколкото е възможно при човек).

    Та в коренно различната парадигма бих пробутал два съвета:

    Съвет 1: Учи се с труд за без пари. Направи неща, които предполагаш, че ще трябват в „собствения си гараж“, за да си наясно кое какви усилия иска и как да обещаваш. Не използвай реални проекти за учебни цели, предварително имай готов материал.

    Съвет 2: Изолирай всичките тези „меки“ простотии и сложнотии с човешкия фактор, направи си фирма. Създай си кръг от „приятелски“ фирми. Ако ти попадне по-голям проект, прави сътрудничество с тях, дори да не си водещ в някои случаи. Идеята е да работиш заедно с професионалисти, които ТИ си избрал. Фирмата те дисциплинира, залагаш много, същото важи и за другите играчи. На базата на ясен общ интерес взаимоотношенията стават професионални и точни.

  6. Милко Костурков

    За тепърва започващи или такива, на които им предстои да започват, мисля, че не са лоши съвети.
    За малко по-напреднали и вече в играта горещо препоръчвам „The Clean Coder“ на Боб Мартин. На мен ми помогна да стана по-добър човек, така да се каже.

    https://www.amazon.com/Clean-Coder-Conduct-Professional-Programmers/dp/0137081073

  7. gatakka Автор

    ООО Чичо Боб е велик, всеки който иска да става старши в програмирането трябва да знае кой е Чичо Боб и да е гледам видеата му 🙂 (или книгите)

  8. jazzman

    Mного внимавай с тези учения! Базирани са на източните а именно , че човек може да живее и съгражда индивидуално без Христа и обществото около него. Гледах видеото внимателно и съм леко притеснен за теб.

  9. gatakka Автор

    @jazzman благодаря, но няма за какво да се притесняваш. Над 5 милиарда човека живеят „без Христа“, и не малка част от тях са си доста добре. А и няколко милиарда живеят без Алах, Буда, Кришна, Ра, Тангра…. и са си добре. Аз си има своите разбирания и вярвания, и те ми служат добре.

  10. jazzman

    Няма нищо срамно да вярваш и живееш в Христа. Името ти е Иван а не Хасан и вероятно си кръстен като като малък. Английската дума заложена във философията на дъннинг-кругер я бъркаш. Condition and cognition са две съвсем различни думи по значение, както имената Иван и Хасан.

  11. gatakka Автор

    Че кой е казал, че има нещо срамно? Просто това е мой избор дали да вярвам в Христос или Алах или Офлер, бога крокодил от „Света на Диска“. Ако трябва да сме коректни, аз съм 100% агностик.
    А за думите не бъркам нищо, condition от „условие“, а не cognition от съзнание. Явно не си разбрал какво говоря, или си го пречупил през твоите разбирания, които са те отклонили от тезите ми.

  12. jazzman

    Що и аз нямам вярата, че съм 100% християнин, какъвто агностик мислиш че си ти. Завиждам на умението на хора да вярват в неща, които не съществуват, но …… децата учат родителите си и са най-точният барометър докъде са стигнали те.
    @След твойта лекция се зачетох се над ефекта дъннинг-кругер и там се говори за cognition като умение на мозъка да изпада в менталност или превъзбуда фокусирайки се в/у точно определено нещо или черпейки и събуждайки знания и спомени от минали действия свързани със тях по някакъв начин. Ако пишока се превъзбуди не виждам голям проблем, обаче с мозъка шега не бива.

  13. чи④ака от цирка

    Здрасти Джаз,

    Като прочетеш, какво ще ти напиша, ще се сетиш и кой съм.

    Първо да изразя неизмерната си радост да те видя. Тия дни се сещах за теб.

    Когато Гатьо за първи път написа, че е агностик, аз се чудих, как да реагирам. В атеизма има логика, но не и в агностицизма. После просто се облегнах на разбирането, че всеки има своя път за вървене.

    Но има и друго. Сетих се за себе си. Много дълго време се съпротивлявах на „повярвай и ще ти докажа“. Това е обратното на цялото рационално, съвременно общество. Това е обратното на „съмнявай се във всичко“. Това няма нищо общо с науката.

    Да бил съм и аз атеист в дълги периоди от живота си. Най-хубавото време. Слепия е блажен.

    После просто избрах. Оставих дрънканиците на „Духа на времето“ и всичко останало зад гърба си. И отново повярвах. Почти веднага божествения блясък ми се разкри с пълна сила.

    Но от тук следваше трудното. Все повече взех да осъзнавам, колко съм недостоен, какви компромиси правя и колко съм далеч от божественото. А това е тежък кръст. Това е мисъл, която не дава мира.

    Предполагам разбра, което имах да ти казвам. Иван върви по неговия път. Не е редно да го насилваме. Той ще или не стигне до момента, който ние с теб наричаме „осъзнаване“. Засега преоткрива света за себе си. Дори му завиждам. Това е по детски чисто и свято.

    Нека не го насилваме. Той или ще стигне до това разбиране, или няма. Можем само да се надяваме. Междувременно можем да се радваме на всичко, което твори. Защото това е вдъхновение. Знаеш за кое вдъхновение говоря.

  14. Любо

    Може ли още информация за този conditioning. Звучи ми като доста силна техника, но не намирам достатъчно информация. Може би не търся правилния термин?

Вашият коментар