Защо съм „зъл“ на интервютата

Вчера водих поредното интервю и след краят му колегата който също участваше ме погледна учуден и ми каза в прав текст – „Ти си голям задник, защо така закопа това момче„.

Наистина бях леко агресивен, но не в смисъла на физическа агресия, а в смисъла, че показах на момчето колко нереалистична представа има за уменията си, пазара на труда в България и като цяло в IT сектора.

Нека да дам малко контекст, преди да се опитам да обясня основната теза. Момче на около 28 години, с завършено техническо образование и 8 години професионален опит в IT, в частност  PHP. Според CV-то е почти идеалния кандидат за нас. Но както се казва – „На думи и CV-та всички сме богове“, за това има серия от интервюта, за да се види кой кой е.

Започнах да задавам стандартни въпроси за да се ориентирам най-общо за нивото му, интересно бе, че не знаеше коя е последната версия на PHP, според него бе 5.6. Също така не знаеше какво представляват traits, нещо което го има в PHP от 2012 година. Добре, казах си аз, не му се е налагало да ги ползва – не ги е ползвал. Ако може да мисли ще разбере колко хитра идея са и как се използват ефективно. Следващият ми въпрос беше „Каква е разликата между предаване по стойност и предаване по референция“ при което разбрах, че дори не знае каква е тази концепция. Не в PHP, а като цяло в програмирането. Хайде стига де, 8 години практика, техническо образование и да не знаеш, че съществува такова нещо е все едно да попиташ счетоводител каква е разликата между дебит и кредит и да получиш отговор „Не знам, никога не съм ги ползвал“. А тази концепция има значение, има ОГРОМНО значение, когато се пише код. Повечето езици я правят „прозрачна“, не се налага да се мисли, но когато кода зависи от нея и не се съобразиш – страшни бели стават.

Човека искаше доста висока заплата, не мога да кажа колко заради конфиденциалността, но да кажем, че искаше повече отколкото взима Президента и Министър председателя на България. Лошо няма, докато не си поискаш никой няма да ти даде, а и всеки работодател ще е щастлив да плаща 100 лева на месец вместо 1000, и всеки трябва да иска толкова колкото смята, че заслужава, но не това е от значение. От значение е каква бе неговата самооценка за уменията му и за пазара на труда в България.

Той се определя като senior developer  в PHP и MySQL и смята, че заслужава такава висока заплата. Ето тук е проблема, динамичния пазар на IT в България и хроничната липса на специалисти води до такова разглезване и нереалистична преценка. Липсват над 33 000 специалисти в сектора (според някой анализи са и повече) и всевъзможни фирми почнаха да промотират всевъзможни курсове с гръмки заглавия от типа на „Стани програмист за 2 месеца, стартова заплата 3000 лева чисто„. Разбирам тези фирми, има пазар – експлоатират го, а вече стана и силно конкурентен, нормално е да има подобни изцепки, но никой няма да даде 3000 лева на начинаещ, нека бъдем реалисти. А в конкретния случай човека искаше доста, ама доста над 3000. Да, единични фирми може и да дадат такава заплата на начинаещ, защото са отчаяни, или искат да изчистят едни пари, но това са изключенията, не правилото.

Помислете си, 3000 лева на месец – чисто. Приемаме, че това е заплатата която обещават разни фирми ако завършите курсовете им. Това са 1500 евро. Предполагам имате познати във Германия, Англия, Франция…. попитайте ги колко взимат хората там, но СЛЕД данъците. С колко пари се прибират в края на месеца? В някой държави данъците са над 60% от заплатата. Ще го кажа така, много хора на запад ще са много доволни ако успеят в края на месеца да имат 1500 евро в джоба си. Не че няма по-високи заплати, има, но тук говорим за някаква сравнителна линия между България и запада, който винаги ни се бута за пример, нали за да успеем да разберем дали дано нещо е малко или голямо трябва да го сравним с нещо друго. Колко взима един човек, който тепърва започва своята професионална кариера?
3000 лева на месец за българския стандарт, ами някой хора и за 1 година не вадят по толкова. А ако имате собствено жилище и не плащате наеми бих казал, че не е толкова зле. А ако пък сте добри и взимате повече от 3000, което е нормално за нашия пазар, още по-добре.

Защо тогава така сериозно ударих егото му, защо бях толкова остър, нали до сега обяснявам, че всеки може и трябва да иска колкото заслужава?

Отговорът е много прост, след интервюто той може да направи 2 неща, едното е да си каже „Егати и задника, на какъв ми се прави тоя, за какъв се мисли, по-добре, че няма да работя с такива кретени“ и ще бъде прав, в неговите очи и в неговия свят. Ще продължи с нереалистичните си самооценки и очаквания и в един момент някак си ще излезе, че всички в тази държава са кретени, задници и не го оценяват. „Аз съм егати пича, но България не ме обича„. И ще бъде прав, за него си, в неговия малък свят, тотално откъснат от реалността.

Другото нещо което може да направи е да си помисли „Чакай малко, изложих се, но се изложих не защото този задник е по-добър от мен  – изложих се защото уменията ми не са на необходимото ниво и претенциите които имам може би надскачат реалните ми възможности. Я да си седна на задника и да стана по-добър. Има толкова много книги, курсове, уроци, материали. Просто трябва да седна и систематично да повиша нивото си – да стана по-добър специалист.

Вие преценете кое е по-правилното, аз акъл не давам. Всеки сам избира как да е нещастен, но егото на човек понякога трябва да бъде мачкано, защото това е един от най-ефикасните начини за корекция на самооценката. И не, не говоря за гаврене, извращения и унижения, но човек не може да се самооцени. Самооценката е следствие от средата, казано по-ясно – самооценката се изгражда спрямо обратната връзка на хората с които общувате. Не всяко чуждо мнение е вярно, но сумарно обратната връзка дава доста добра представа за реалността. Ако трябва да влизаме в чисто философски разсъждения може даже да кажем, че реалността е изградена от обратната връзка на нашите действия със средата, но нека да не задълбаваме.

За това съм задник, и смятам, че така трябва да се постъпва в подобни ситуации. Може би не е професионално, това е единствения разумен аргумент заради който често се сдържам.

Ако искате да бъдете добър в каквото и да е трябва да имате ясна преценка за уменията си и това е наистина трудно за постигане. Причината е така наречения „Dunning–Kruger“ ефект. Може би сте чували израза „Толкова си тъп, че не можеш да разбереш колко тъп си„. Това е доста циничен вариант на горепосочения ефект който накратко гласи, че колкото по-некомпетентен е даден човек, толкова по нереалистични са неговите представи, очаквания и преценки. Правени са стотици, ако ли не и хиляди проучвания по темата, и всички водят до един и същи извод – добрия специалист не е този, който има най-много умения, а този, който има реална представа за своите умения.

„Dunning–Kruger“ ефекта често се визуализира със следната диаграма:

Тя доста ясно показва, че в началото хората имаме много грешна представа за това какви са ни уменията, след което постепенно преценката ни започва да се коригира спрямо опита и обратната връзка от хората и средата, до момента в който реалността и нашата представа за реалността съвпаднат.

Самата тема е изключително интересна (заради това откритие авторите получават Нобелова награда) и има страхотни статии които разкриват много „мръсни“ детайли от човешката природа, които реално са виновни за това поведение, но егото влияе много в тази крива, особено в началото.

За това съм задник (понякога), защото колкото по-бързо започне кривата да спада, толкова по-бързо човек ще се „оправи“. Който иска да ми се сърди да ми се сърди. Който мисли, че съм гадно копеле, ами гадно копеле съм, но за тези 10-на процента от хората, които ще си седнат на задниците и ще разберат, че са в грешка, това ще е полезно и от тях ще излезе нещо стабилно.

На мен ми се случи същото нещо в началото на професионалното ми развитие, но с доста по-тежки последствия. Така ми „набиха канчето“, че трябваше да се консултирам с терапевт. Тогава псувах, обиждах, ненавиждах и имах такава агресия в себе си, че бе плашещо. Сега обаче съм благодарен на тези хора, че много рано ме свалиха на земята, защото после щях да падна от още по-високо.

Без бой не става, боя изгражда, той не разгражда“ – много умни думи на Камен Донев. Дали ще е физически бой или бой по егото няма значение. Ви да познавате боксьор който се е научил да се боксира без да са го били? Лекоатлет без навяхвания, разтежения и подобни контузии, музикант без лоша песен? Няма, няма и да има, защото точно тези „неуспехи“, „провали“, „унижения“, „травми“ са нещото, което бутат кривата в правилната посока.

Така че, шамар от един задник може да бъде много по-полезен от похвала от един пухльо!

Ако все пак не сте ме разбрали, аз не съм закопал човека с трудни въпроси (от алгоритми или структури от данни), аз го питах елементарни неща. Човека идва с претенции за старши, иска заплата на старши, казва, че последните няколко години е работил като старши а не може да каже каква е последната версия на технологията в която е „старши“. Едва ли има работодател който ще взема на сериозно човек, с претенции за „старши“ който не знае дали има разлика между малки и големи букви в имената на променливите – сериозно? Въобще не се стигна до нормалните въпроси за „старши“. Ако момчето имаше покритие на претенциите си, заплатата която поиска е напълно реалистична за нашият пазар, и най-вероятно щеше да я получи.

Коментарите ескалираха неочаквано много. Единственият проблем с момчето бе, че силно е надценил текущите си умения. Това не го прави лош човек, лош разработчик, още по-малко означава, че не може да се развие. Всеки е бил начинаещ в един момент, всеки се е учил, всеки се е надценявал.

Уточнение:

Не знам защо но много от вас си помислиха, че аз съм обиждал или унижавал момчето. Не е така. Който ме познава знае, че за да обидя някой трябва доста да се е постарал. Това което направих е, че не му помагах да отговори на въпросите които задавах и просто му задавах друг въпрос. Когато това се направи с подходящата интонация има силен ефект, но наистина, аз МНОГО рядко си позволявам да обиждам, осъждам или злепоставям човек, ако го правя, го правя по най-недвусмисления начин.

Уточнение 2:

Моля за разбиране за правописа и граматиката. Не мога да направя нищо по въпроса. Причината е състояние, което не ми позволява да се оправя с правопис и граматика. Мислете за това като недъг, а не като некадърност. Опитвал съм се, но е извън възможностите ми. Отнема ми около 10 секунди да разбера кое е буквата ч и ц във всяка една дума. Срам ме е, но и невролозите не са сигурни защо е така. Мога да чета по 5-6 страници в минута осмисляйки съдържанието, но не мога да пиша грамотно. Извинявам се и моля за разбиране. Благодаря!

Уточнение 3:

Ама то аз съм за бой, цялото това чудо е било заради такова глупаво неразбиране, че момчето е искало 3К, а аз съм смятал, че това е било прекалено много за старши програмист в България.
Добре, дължа извинение на всички в този случай. Всеки който се е почувствал засегнат моля да ме извини, ако е възможно. Нека да се опитам да изясня нещата, доколкото е възможно на този етап:

-Момчето искаше МНОГО повече от 3000 лева.
-Според мен 3000 лева чисто на месец за старши програмист в България клони към долният минимум на реалните заплати в момента. Има фирми, които се опитват да минават „тънко“, но 3000 и нагоре е повече от нормално и реалистично за старши програмист в България.

И отново се извинявам за това недоразумение, не зная как се е получило, близки мой хора четоха публикацията и НЕ я разбраха грешно.

527 мнения по „Защо съм „зъл“ на интервютата

  1. gatakka Автор

    Няма да влизам в коментари колко EJB замвства DI и проблемите които съм имал с него. Интересно ми е как се нарича човек, който не знае нито един от горе споменатите методи и си няма никаква идея за предимствата и недостатъците и какви неприятности да очка в срддносрочен план ако избере даден подход.

  2. Stilgar

    Аз с EJB не съм запознат ама просто търсене в Google вади огромно количество резултати за използване на DI с EJB и освен това самото EJB изглежда дефинира анотации за DI.

  3. RoYaL

    То и аз не разбирам много, ама вие кое от EJB визирате за еквивалент на DI? Това, че някакви бийнове са мениджнати при стартиране на app server-а и са персистънт и можеш да ги достъпваш през определен контекст? Това не си ли стиснаха ръцете хората преди години, че е грешно на много нива. Другото което съм виждал е баш injection. @EJB отгоре и бийн-а със стейта му се появява в обекта ти. Някой, който е по-запознат с архитектурата ще хвърли ли светлина какво е EJB3.0?

  4. JOKe

    Ivan T :
    Нещо се бъркаш човек.
    Първо DI не работи през Reflection това си е имплементационен детайл.. обикновено работи като един Map пълен с интерфейс+име и имплементация… няма връзка с Reflection.

    2ро EJB дори 2.. винаги не си си създавал ТИ класа.. като си казваш lookup още на времето на база дали е Stateless или Statefull EJB-то container-а ти връща същата инстанция, която си е за теб и твоята сесия или различна.
    Отделно.. горе спомена EJB3… пиши малко на EJB 3 .. какво си мислиш, че се случва като напишеш :

    @EJB
    private Calculator calculator;

    Ами … да точно така … DEPENDANCY INJECTION … това че не пише @Inject а пише @EJB не значи, че не е Injection 🙂

    Това @EJB е официалния начин от Java EE 5 a именно EJB 3, дето спомена горе… навремето се правeше един грозен lookup … (ползвал съм 2.1, преди това не знам). Повече информация тук https://docs.jboss.org/ejb3/app-server/tutorial/injection/injection.html

    Във Java EE 6 се появи CDI с идея… да нямаш 20 различни начина за injection като @EJB или @Resource и етц.. а да имаш само 1 анотация.. и всеки да си я интегрира … т.е. да слагаш само @Inject(както каза и gatakka азък, че даже не пише на Java) по подобие на Spring-ския @Autowire. Повече информация тук http://docs.oracle.com/javaee/6/tutorial/doc/giwhl.html има и проект с Extensions наречен DeltaSpike https://deltaspike.apache.org/ така да се каже да си инжектваш и други неща.

    Аз мога да кажа, че който не ползва някакъв вид DI го прави грешно.. и в един момента проекта 99.99999% ще стане мазало като спагети болонезе в което търсиш кюфтето с 2 парченца лук по него.

    За край.. може да си направиш винаги и сам DI фреймуорк … напълни си при стартиране на приложението един Map … направи си една логика при гетване от мапа да се проверява има ли създаден няма ли .. да създаде ли нов, да върне ли стария ( да поддържаш и prototype и singleton) и готово .. после просто за всяко поле при use (т.е. в гетъра му за да е lazy) си лоокъпваш от мапа…. мда… после ще се сетиш, че може да сложиш анотация да ти лоокъпва… и ХОП … не е само @Inject депенданси injection 🙂 Dependancy Injection е патерн .. и винаги е бил .. https://en.wikipedia.org/wiki/Dependency_injection

  5. Ivan T

    Мненията горе са фрашкани с неточности и откровени грешки. Като ми остане време ще се заема да коментирам поотделно. Да, работил съм с EJB за разлика от вас!
    Малко арогантно се получи от страна на който там го изръси.

  6. JOKe

    Ivan T :))) Убиваш ме хахаха, кой DI дуде 🙂 EJB анотацията ли ? 🙂 или на Spring DI ? или CDI ?

    Обяснявам ти че DI работи така както си го направиш..

  7. Ivan T

    Да кажем, че за рефлекцията сте прави, дебъгвах една олекотена версия на Spring, с друго име.
    Свързването на класовете по runtime не пречи ли на статичния анализ на кода?

  8. Gudata

    HRска техника е като видиш, че някой не става, да не продължваваш да му задаваш въпроси и да прекратиш интервюто. Обясняваш отговорите само ако те попитат.

  9. Николай Неделчев

    Към автора:
    Благодаря за интересната статия и за направения анализ.

    Виждайки уточнение 2 мога да споделя това: https://moodle.org/mod/forum/discuss.php?d=150210
    Не ми изглежда сериозно това оправдание за „недъг“, най-малко защото сте написали „не мога“. А има едно клише, според което „не мога“ значи „не искам“.
    Все пак става дума за граматика и пунктуация – също толкова базови (изучавани в средното образование, все още), колкото са актуалната версия на PHP и разликата в предаване по референция и по стойност.

    Поздрави!

  10. Tajna

    Дислексия? Мислех,че не може да се програмира ако си дислектик? Аз съм с дислексия, дисграфия и още Бог знае какво 🙂 С много труд завърших прилично, даже отлично и средното, и университета, във времена, в които това не се разпознаваше и не съм била третирана като дете със СОП. Не, няма да те разберат. Поздрави за трудът, който си положил. Аз разбирам.

  11. Аз ли, ти ли

    Нека си представим следното: Аз съм на мястото на кандидата, ако по време на интервюто, ей така сладко говорейки си, те попитам за разлика между производна и диференциал. Второто ми питане – как се диференцира функция с краен брой точки на прекъсване от първи род …
    Ако пък ти не можеш да кажеш нещо смислено по темите, ставам и спокойно излизам…

  12. WisemanCAX

    До #Аз ли, ти ли:
    Прав си – интервюто е двупосочно!
    Аз съм правил (груби) грешки и са ме наказвали, но също така когато работодателят допусне (груба) грешка (вече) си го отнася.
    В България никой не може да спре прогреса/технологиите, но също така никой не може да върне 3 милиона българи, които меко казано избягаха именно защото има разлика между „пазарна икономика“ и „пазарна икономика“.
    Интервюто започва с… коректно написаната обява за търсене на (млад) специалист. Ако обявата е на български и недай си Боже да е „с правописни грешки“, то аз даже не запомням обявата камо ли да кандидатствам по нея.
    В момента кандидатствам за да си проуча (малко или много) конкуренцията, а не толкова да бъда лоялен служител, но така или иначе, ако работодателят е бил „мърляч“… аз съм „зъл“ към него!

  13. HR, marketing, consultant and PR турбомега високоефективният спец

    еми за това всички използвачи и експлоататори ще виждате кадрите, които обичате да унижавате за да се самозалъгвате колко сте значими ама през крив макарон.
    много ми е кеф, че няма достатъчно програмисти и си умирате от яд.
    това е начина да се превъзпитат всякакви такива самозабравили се тарикати, експлоататори, лицемерни негодници и шибани паразити.

  14. gatakka Автор

    Ало, турбо мега спеца, имаме си достатъчно програмисти, нямаме достатъчно кадърни такива, и за това ревем.

    Май си от времето в което дивиза бе „ние ви лъжем, че ви плащаме, вие ни лъжите, че работите“.
    Когато имаш проект с бюджет няколко милиона на кого искаш да го повериш?
    Понеже служителя не носи отговорност ако се издъни, фирмата ще трябва да плати неустойките и да всички съпътстващи загуби.

    В IT сектора се плаща много, но на хората можещи и умеещи.
    Когато някой дойде с претенции, че може и умее, иска заплащането за това (но няма никакво покритие) няма място в екипа. Има достатъчно фирми на принципа на поточната линия, където всеки може да работи и процесите са така направени, че никой идиот не може да съсипе проекта. За да работи това са нужни повече хора, тоест повече разходи, тоест по-ниски заплати.

    Ако не разбираш тази елементарна логика много се радвам, че си в маркетинга а не в IT.

  15. chance

    Аз пък пиша на Java (правих складов софтуер за едни приятели (още се ползва), участвам и в 2 open source проекта), PHP (Symfony) и JavaScript (правих нещо като ERP система, която мисля че вече не се ползва (беше за Start Up-а на един приятел)), Python (предимно за да направя нещо набързо, без излишна хамалогия, и да тествам ERP системата), а в последно време на C (за програмиране на микроконтролери). Още не ми стиска да се пробвам да кандидатствам някъде за работа, за да не ме свали на земята някой senior, дето може да не е на кеф, докато съм на интервю. Явно ще трябва да поработя над този Dunning-Kruger ефект, та ако знаеш как се прави самоанализ на уменията, кажи! 😀

  16. Един от нас

    Привет и т.н.
    Четох, четох, разбрах и Гатака, и Рабин, и тук таме някои други разумни коментари.
    Прави сте момчета! Всички сте прави за себе си.
    Но искам да отбележа едно, че 5к не е нормалната за България заплата (въпреки, че би трябвало (пожелателно)). Дори 3 000 не е нормалната за страната.
    Познавам достатъчно колеги, които имат и опита, и знанията, и сертификатите, но не взимат посочените суми.
    Да, има фирми като тези в които Вие работите, но има и много други, в които дори да са добри условията, заплатите са на съвсем друго ниво.
    Радвам се, че вече не пиша код!
    Някак средата в която пишкомеренето е на почит, не ми липсва.
    Имам щастието да съм в сектора, но в позицията на джуниър, който отново учи и развива знания и опит, но в среда леко в страни от корпоративната.
    И да, не взимам вашите заплати, живея на квартира някъде в Софията и се грижа за още няколко гърла в провинцията, но не се оплаквам.
    Иване, хубаво е да има кой да ти нашльоква канчето понякога, но моят опит показва, че когато сам не си в състояние да направиш това със себе си, в 80% от случаите е просто проява на агресия породена от каквото ще да е (ниско самочувствие и т.н.), но безсмислена.
    През 14 години в сектора съм правил много неща.
    Много неща ми се е налагало да уча на момента, но съм намирал добри решения и съм правил читави, четимо написани и работещи неща, намирайки знанията за тях във времето на изпълнение.
    Плюсът с голямо + при мен е, че мисля бързо, мога да видя детайлите, но мога да погледна и цялата картина и да вържа нещата.
    Простичко е. А и Иване – може би имаме еднакъв проблем, но както някой каза, с подходящите упражнения и упоритост, се постигат чудеса.
    Съгласен съм с теб, че ако искаш да постигнеш нещо, където и да си, си трябва постоянство и работа, както и разбира се малко талант 🙂
    Не се карайте момчета. За всеки нещата са различни, но не мерете другите с вашите аршини. Човек може да не знае едно, но може да го научи, а потенциалът който може да развие да е 100% доходоносен, и обратното.
    Поздрави и да Ви е сладка бирата!

  17. Станил

    То това май е наистина базисен въпрос за малките и големите букви. Явно интервюираният е бил тотално блокирал, за да не може да даде отговор, на който иначе с лекота би трябвало да отговори, след като е програмирал 8 години.

  18. Калоян

    Темата е интересна и прочетох повечето коментари.
    Основното е , че темата е психологическа , а не ИТ. И коментарите би трябвало да са ниво любителска или професионална психология.
    Всички ИТ -та коментирахте подробности без основното и това затрудни автора.
    Живота не е компютърна програма и не всичко е пари.
    Ако бяхте прекарали 1 час в жилището на кандидата и да погледната за малко в хладилника щяхте да разберете много повече.
    Хората първо са били хора , след това са останали ИТ-та

  19. Никола

    Абсолютно те подкрепям Ванков! Супер, че ги поставяш на мястото тези хора, защото се напълни със „Бабини специалисти“… И пазара се запълва за жалост с хора със супер самочуствия, които не покриват основни критерии.
    Когато посещавах училище в Германия, учителите в ранна възраст ни казаха: „Преди да кажете, аз мога и аз знам, много добре си помислете, ще се наложи да поемете отговорност за това.“ И са прави… Утре ще ми възложиш проект и според моите очаквания, ще изтрелям ракета по зададени данни до Марс и ще се върне. Да ама не…
    Нека не прекаляват, нека да се развиваме, нека да си седнем на задниците и да си работим нормално. Няма нужда от стрес и алчност, което виждам сред доста от настоящите „Колеги“. Поради тази причина нямам контакти с такива хора от БГ. Моето впечатление е, че хора като теб ще вдигнат нивото, така че отново подкрепя и благодарност! 🙂

  20. Кирил

    Аз лично имах големи проблеми на интервютата, защото много се притеснявах и това се отразяваше на представянето ми. Но след като отидох на няколко интервюта започнах да се чувствам спокоен. Беше ми много неприятно, но това беше единственият начин да се справя с проблема си.

    Да предположим, че човека е бил много добър програмист, но се е притеснил и това се е отразило на представянето му. Според мен и тогава е по-добре да случи на „зъл“ интервюращ, за да може да види човека, че няма нищо страшно в това да се представиш зле на интервю.

    Аз съм се дънил на интервюта, но успях да видя какво ми куца и работех над него. Имаше и болезнени удари по егото, но видях върху какво трябва да работя и това даде резултати. Това беше учене по трудният начин – много неприятно, но и много полезно.

    Аз лично бих предпочел едно интервю със „зъл“ човек насреща ми, който ми задава въпроси и ми обяснява отговорите с монотонен глас, защото колкото и да ми е неприятно ще ми даде възможност да науча нещо и да го приложа на следващото интервю.

    Дали това е професионално? Не мога да кажа.
    Дали е неприятно? Много!
    Дали е полезно? Много!

  21. Валентин Василев

    За съжаление ситуацията е такава, и то не само в България! Лично моето генерално впечатление е, че това е последствието от консуматорското общество. Консумират се всевъзможни и разнообразни боклуци, поради което и бизнеса цели бързо да изкара разнообразие от боклуци. На какво да се научи един обикновен работник в тази ситуация? Бил той и програмист. Разбира се има и изключения. Лошото е, че в такава токсична среда и потенциалните „читави“ кадри го „удрят през просото“ – инстинкт за самосъхранение.

  22. vinetu 2-ra seria

    може и да бъркам, но ми се струва, че в случая ( може би ) става въпрос за малко семантично недоразумение.

    не е изключено под ‘предаване по стойнос’ и ‘предаване по референция’ г-н ванков да е имал предвид ‘присвояване на / по стойност’ и ‘присвояване по референция’ – ‘assignment’ and/or ‘value assignment’. и от там да се е получило някакво недоразбиране.

  23. vinetu 2-ra seria

    с няколко python-ски реда може би ще стане по ясно:
    >>> a = 5 # присвояване на/по стойност
    >>> c = 2 + a # присвояване на стойността на ‘a’ по референция
    >>> c
    7
    >>>

  24. vinetu 2-ra seria

    цитат:
    “ … А тази концепция има значение, има ОГРОМНО значение, когато се пише код. Повечето езици я правят „прозрачна“, не се налага да се мисли, но когато кода зависи от нея и не се съобразиш – страшни бели стават. … “

    извод: не използвайте езици за програмиране, които не правят „прозрачна“ концепцията за „предаване по стойност / предаване по референция“ ! 🙂

    впрочем, ако продължим разсъжденията по темата би трябвало на момента да си зададем въпроса: „кои са езиците, които не правят „прозрачна“ концепцията за „предаване по стойност / предаване по референция“ и когато програмираме с тях да внимаваме много за тази им особеност.

  25. Дидо

    Някой може ли да ми обясни защо:
    – отиваш на интервю задават ти теоретични въпроси, какво значи това, как се прави онова, каква е разликата приликата. Отговаряш, започваш работа, тези знания са ти нужни, но не говориш за тях докато разрешаваш дадени проблеми.

    Програмирането е творческа работа! Познавам изключително добри програмисти, страшно начетени, като ги попиташ какво значи еди кое си, ти го декламират като 3-то класник стихотворение. Обаче те не са творци, не мислят извън рамката, като даскали са.

    Ако това 28 годишно момче, което си интервюиръл няма нужното дар слово на балалайка, което да декламира теория, но всеки въпрос да го разбира и утре ако му дадеш едно задание и той веднага да го започне и да изкара един перфектно написан код, който разрешава нужния проблем, не е ли това за което го интервюиръш? Или си търсиш някой, с който на обяд да развивате философски въпроси, защо .Net е зле, а PHP е ебаси якото?

    Иначе за всичко друго си прав, просто не сме присъствали на събеседването и няма как да дадем най-точния коментар, а само предположения.

    Теорията е важна, да я разбираш, но не и да я декламираш, други неща са по-важни…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *