Архив на категория: Общи

Hell’s Kitchen – съветник как не се работи с хора

Hell’s Kitchen започна в нашия ефир и явно ще следва световният си успех, но гледайки първата серия разбрах, че този формат е страхотен учител как НЕ се правят нещата в частта – управление на хора, процеси и екипи.

Не ме разбирайте погрешно, напълно разбирам, че това е шоу предаване което си има своите цели, и съвсем целенасочено някой неща са пресилени. Все пак трябва да има драма, напрежение и всички останали атрибути. Пак повтарям, нямам нищо против предаването, участниците, телевизията или нещо такова.

Това с което имам проблем е, че много хора, които нямат необходимия опит, ще си помислят, че това е нормата, че така се случват нещата винаги в действителност, че това трябва да очакват, че така трябва да се държат, че това трябва да настояват, изискват и правят. Ооо не, това е шоу предаване, нещата в него свързани с начина на управление са толкова близко до действителността колкото Междузвездни Войни, или казано по-точно, са толкова практични  колко използването на радиоактивни елементи в козметични продукти.

Как да си прегорим екипа

Независимо какъв екип ръководите, IT, администрация, производство, хора работещи навън… последното нещо което искате е да си прегорите хората. Създаването на предвидим работен режим и предвидимо натоварване (доколкото е възможно) е абсолютно задължително. Хората можем да понесем страшно много, ако знаем и сме подготвени психически за него. В предаването събудиха участниците със сирени 8 пъти през нощта за да гледат какви ястия трябва да готвят, на следващия ден  резултатът е, че никой нищо не е разбрал и хората не са в кондиция. Ако натоварите хората ти по безумен начин, тези с чувство за самосъхранение ще ви теглят една майна и ще се махнат, а тези които останат скоро ще са неспособни да свършат каквато и да е било работа. Резултата е, че трябва да търсите нови хора, които да обучавате и така нататък. А имате нужда от хора да работят, нали?

Аналогията която се дава е с армията, там имало такива упражнения. Да, така е, мога да го кажа с увереност, като човек със сериозна военна подготовка. Но има няколко много дребни и съществени разлики. Първо тренировките и натоварването са доста добре контролирани, и най-вече всички знаят, че това е тренировка и защо се прави тава учение. В случая на предаването това бе тормоз. Без основание те бяха оставени без сън, стресирани, след което от тях се изискваше много. Аналогията с армията би била да си изтормозиш войниците и на следващия ден да ги пуснеш в реална битка. Е не се прави така. Ако управлявате хора, моля ви, не си мислете, че с подобни действия ще постигнете какъвто и да е позитивен резултат. Ако ще си тренирате хората нека на всички е ясно, че това е тренировка, каква е целта и и какви ще са последствията. И най-важното – осигурете почивка преди и след самата тренировка.

Втората грешно разбрана идея е „скачането в дълбоките води“. В предаването всички бяха подложени на едно и също натоварване. Това е толкова грешно, че даже не знам от къде да започна. Помислете какво ще стане с човек, който никога не е влизал във фитнеса и от ден първи започне с програмата на някой батка който е 5 дни седмично там. Ако се размине само с контузия ще е късметлия. Дори и в армията това не се прави така. Да, там има натоварване, но то започва относително леко и хората които са готови за по-сериозни предизвикателства се отделят в отделна група, а останалите се „тренитар“ отделно за да се изравнят нивата. Ако управлявате хора направете процес който плавно да изравнява нивото на новите с това на по-старите. Естествено, ако не могат да достигнат това ниво се разделяте с тях. А ако сте служител в такава обстановка моя съвет към вас е да се махате, освен ако нямате някакви специфични цели или мотивация.

Създаване на екипи

За това са писани цели доктурантури, и само по себе си е цяла наука, но ще се опитам накратко да дам няколко опорни точки. Първо преценете дали имате нужда от сплотен екип, или имате нужда от хората в екипа да са в конкуренция. Това се определя от целите ви, но да правите някакъв мискс е много ама много грешно. Приятелска конкуренция в екип може да има само ако сме седнали на маса и спорим кой колко бира може да изпие.

В предаването ситуацията е подобна, ще има само един победител но за да се стигне до финала трябва да работят заедно. Това е прекрасна среда за шоу, но е кошмарна за реална работа.

Ако искате ефективен високопродуктивен екип, който прави повече от сумата на всички индивидуални участници – тогава правете сплотен екип без вътрешна конкуренция. Нека на всички е ясно, че са в една лодка, и че е без значение кой ще разклати лодката – това ще застраши всички. Използвайте вътрешната динамика между хората за да постигнете ниво на самоконтролиране на екипа, но винаги трябва да сте налични в ролята на мениджър за да разрешите спор, дадете съвет или вземете решение когато има разминавания. Направете всеки от екипа експерт в специфична част от общия процес, така че хората от екипа да може да се обръщат към колегите си по тези специфични теми. Не оставяйте само един човек да бъде единствения абсолютен експерт в тази област. Ако имате такива индивиди в екипа, такива които правят всичко възможно да са единствените с такива умения, ги махайте веднага. Ще ви съсипят екипа. Използвайте ги по други начини. Екипа има общи цели, общи награди, общи наказания, и най-вече разпределение на задачите в екипа с обща отговорност. Успехите и провалите са общи. Този процес отнема време и изисква специфични хора, но резултата е впечатляващ. Човек получава усещането, че е част от нещо, че той има смисъл да е там, че не е сам… все хубави неща. Намерете отдушник на екипа, трябва да може да изсипват насъбралата се негативна енергия накъде. Team Building активностите са добро нещо, но можете и по-добре от това, ако екипа го заслужава.

Ако искате да изберете най-добрите които да продължат нагоре тогава правите екип с конкуренция между участниците. Важно е на всички да е ясно какви са правилата по които ще се оценява, какви са наградите и какви са средствата за постигането на целите. Този вариант е много лесен за постигане и резултата е, че ще изпъкнат най-добрите които може да изплезвате в по-отговорни задачи. Негатива е, че общата производителност е по-ниска отколкото при сплотен екип, текучеството е относително голямо, хора с умения може бързо да загубят мотивация и че има силно изразен индивидуализъм. Индивидуализма не е лошо нещо, но в тази ситуация желанието на човек да „изпъкне“ може да доведе до негативи. Ако правите екипи по този начин е много полезно да създавате различни дребни предизвикателства вътре в екипа с малки символични награди, като е много важно тези „събития“ да бъдат организирано на произволни интервали от време – не трябва да са регулярни. Те не трябва да допринасят или пречат по никакъв начин за постигане на основните цели. Те са за засилване на вътрешната конкуренция между участниците. Ако чуете „следващия път ще ти покажа аз на тебе“ значи сте на права линия. Тези мини-състезания може да бъдат тотално различни от основния процес, но е абсолютно важно да бъдат организирани през произволни интервали от време, казано иначе човека да не знае кога ще е другия път да му покаже.

По отношение на предаването там екип няма, хората са тотално объркани кой кой е, какво се очаква, каква е стратегията, че си е направо забавно – о, чакай малко, това е шоу програма, те не са екип в реален процес.

Мотивация

Друга изключително комплексна тема и отново ще дам общи опорни точки като дам контраст примери от предаването. Няма да влизам във формални обяснение и дефиниции за вътрешни и външни мотивации и подобни, ще кажа, че човек прави това което прави по три основни причини:

  • Пари, власт, възможности
  • Его, признание (вътрешно и външно) и самочувствие
  • Страх, ситуация на зависимост, най-малкото зло

В действителност мотивацията на човек е странен микс от гореописаните, но винаги има нещо което доминира. Независимо какъв екип правите трябва да знаете индивидуалната мотивация и да я използвате, но има няколко дребни но съществени неща, които трябва да имате предвид.

Първо – на никой от екипа не му пука за вас (приемаме, че вие сте шефа). В предаването главния готвач имаше една реч, как провала на един участник автоматично означавало провал на шефа и как това било много лошо, понеже шефа не искал да се проваля. Това е същото като „Идиот, аз карам Бентли вместо Ролс Ройс понеже си некадърен“. Замислете се, същото е. На служителя не му пука за шефа, на служителя му пука за шефа дотолкова доколкото от шефа зависи служителя да получи това което иска. Ако ще си „мотивирате“ служителите по подобен начин сте в безумна грешка и различни роднини по женска линия ще бъдат споменавани прекалено често. Обмислете тези две изречения:

– „Ти се провали заради което аз претърпях загуби“

– „Ти се провали поради което не мога да изпълня това което ти бях обещал“

Намирате ли разлика? Ако не, моля ви, никога не заемайте позиция която ръководи хора.

Мотивацията на всеки служител е различна, ако ще правите сплотен екип трябва да вземете предвид, че не всички мотивации са съвместими една с друга. Махнете хората с несъвместима мотивация. Наградите трябва да са съобразени с мотивацията на екипа, а не на индивида. Ако дадете индивидуална награда при сплотен екип вие индиректно казвате, че останалите не са свършили нищо. Индивидуални награди и признания се дават само ако целия екип е приел, че този индивид ги заслужава. Същото важи и за наказанията.

Ако правите конкурентен екип абсолютно категорично трябва да използвате индивидуалната мотивация за да „напънете“ още малко човека. Ето ви прост пример, направете индивидуални „награди“ съобразени с индивидуалната мотивация на хората в екипа и нека всеки знае какво ще получи ако успее. Не е нужно всеки да знае наградата на всеки, но трябва да знае своята потенциална награда. За някой парите може да са голям мотиватор, за друг изпращането на някой курс, отпуска или нещо друго може да има по-голяма стойност.

Второ – уважавайте хората от екипа който ръководите. Под уважение нямам предвид да им говорите мило, мазно и на Вие. Не, означава да уважавате човека, личността, това което е. Освен ако служителя няма някое много специфично психическо заболяване явната проява на неуважение към него е най-бързия пък към срив в мотивацията да прави каквото и да е било за вас. Ако човека е направил грешка реакцията трябва да е в тази последователност:

  • ясно обяснение каква грешка е направил и при възможност защо
  • ако е възможно и уместно – обяснение как тази грешка да не се повтаря за напред
  • ясно обяснение на негативите които са произлезли от тази грешка
  • ясно и недвусмислено заявяване какъв е прекия резултата към служителя от направената грешка.

Последното е много важна точка, много хора я пропускат. Когато има грешка човек не винаги може да прецени как тази грешка ще се отрази на позициите му, заплатата му или каквото и да е било друго. Ясното заявяване какви са последствията ще „успокои“ човек и ще може да приеме резултата. Това е идеалният момент за предупреждения:

Ти направи грешка, има еди какви си негативи, фирмата ще ги поеме, но при последваща такава грешка фирмата няма да може да ги поема повече

Това е малко абстрактно изречение, но с малко адаптация ще даде на човека доста ясна идея какво е станало и какво следва. Колкото и абсурдно да звучи това ще успокои човека. Ако не вземе мерки – ами разделяте се.

Ако ръководите хора никога не си позволявайте да показвате лични пристрастия към някой служител. Това е един от най-мощните демотиватори. Представете си, че проявявате специално отношение към някой, той/тя е много добър/добра в работата си и се издига заради уменията си – не така ще го видят колегите. За тях той/тя се е издигнал/а или е получил/а еди какво си заради личните контакти. Няма сила на този свят която да развали това впечатление, такава е човешката природа. Резултата е нещо което съм сигурен, че всеки един от вас чува всеки ден „аре бе, оная се фръцнала шеф ми станала, на вързано куче хляб не може да даде, а аз тука се бъхтя на тръстиката“. Има и такива, спор няма, но какво казах, веднъж създадено такова мнение е невъзможно да се премахне.

Още много може да се каче по темата, но спирам до тук с няколко съвета насочени към другата страна – ако вие сте служител

  • Не очаквайте шефа да решава личните ви проблеми. Той може да помогне (отпуска, отсрочка или подобно) но шефа ви е шеф, не баща.
  • За да получава облаги, най-често пари, вие трябва да вадите на фирмата поне толкова колкото получавате. Ако не можете, нямате претенции да искате повече. Станете по-добри и тогава имате всички основания.
  • Ако сте човка с най-много умения в екипа сменете екипа или фирмата докато не достигнете нивото което желаете. Дали сте човека с най-много умения се определя от екипа, не от вас. Грешната самопреценка може да доведе до доста неприятни ситуации.
  • Бъдете наясно с вашата мотивация и направете така, че да е ясна на всички. Ако не сте сигурни защо правите нещо, то това не е вашето нещо или сте в някаква „криза“. Потърсете помощ от приятели, психо терапевт, психо аналитик за да излезете от дупката. „Когато не знаеш къде отиваш стигаш там където не искаш
  • Стремете се да сте най-добрите в това което правите, независимо какво е.
  • Разберете, че ще се оценявате от останалите по техни критерии, не по ваши. Често може да има разминаване, това не трябва да ви смачква и демотивира.
  • Правете това което ви доставя удоволствие.
  • Ако имате семейство (жена/мъж/деца) те са по-важни от шефа. Ако шефа консистентно не се съобразява с нуждите на семейството сменете шефа или си станете шеф. Погледнете първата точка  – баланса е сложен но постижим.

 

 

 

Аз съм IBM шампион за 2018

Е вече официално, аз съм обявен за IBM champion за 2018 година в „категория“ cloud/blockchain. За незапознатите, всяка година IBM дава тази титла на около 500 човека от целия свят спрямо заслуги към технологията и общността покрай дадената технология. Самата система работи така, че титлата се дава за предишни заслуги, тоест за нещата които сме правили през 2017. Доколкото ми е известно аз и Стоян Педев, който също е обявен за шампион за 2018, сме първите българи с такава титла.

Топ 500 не в Радомир, не в София, не в Европа – топ 500 в света!

Бе натоварена 2017 но подобни признания оправдават целия зор. Хубавото е, че привилегиите от тази титла са доста обещаващи. Явно 2018 ще е още по-интересна.

Tutorials.bg

Е дойде му времето най-накрая!

Първо бе nau4i.me, който по мноoooоого причини не се разви, после бе schoolpedia.org, която бе направена за тест, сега вече аз и партньорите от http://3web-studio.com смятаме, че имаме правилно разбиране как една система за уроци трябва да изглежда и да работи.

Tutorials.bg стартира на 01.06.2017 и е в алфа версия, но основната функционалност вече е налична, както и част от видеата. Постепенно ще се оправят бъгове, ще се добавя функционалност и най-вече учебни материали.

Какви са основните концпеции на сайта:

  • Предоставяне на качествени учебни материали на български език
  • Материалите за начинаещи са безплатни, материалите за напреднали са платени.
  • Плащането е с абонамент. При валиден абонамент получавате достъп до 100% от материалите и функционалността (не се плаща за серия или видео). След изтичане на абонамента имате достъп до част от функционалността и безплатните видеа.
  • Може да гласувате за теми за следващи серии и видеа. Така ще може да знаем какво ви интересува.
  • Високо качество на материалите. Ще се постараем да няма „return return„.

Хвърлете едно око, скороще има и логин през FB и подобни, ще добавим форум и общо взето голяма серия удобства.

И да, всички видеата от schoolpedia.org ще се качат тук и ще си останат безплатни!

 

Inteligen

Наскоро се появи поредното „революционно“ откритие, хапче наречено Inteligen, което повишавало IQ точките 2-3 пъти (ако съм със 120 ще имам IQ 300+?), повишавало концентрацията, способностите да мислиш и да запомняш. Звучи велико, направо като филм.

Но дали наистина е така? За съжаление не успях да открия точен отговор, ето фактите които успях да намеря:

  • Лекарството не е одобрено от нито една официална агенция в USA или Европа. Дори не е класифицирано.
  • Производителя твърди, че няма никакви странични ефекти, въпреки, че при две от съставките му (VINPOCETINE и ACETYL-L CARNITINE) има ясни доказателства за странични ефекти като проблем със съсирване на кръвта, главоболия, диария, проблеми с кръвното и гърчове. Тези вещества НЕ трябва да се взимат от бременни и кърмещи.
  • Лекарството се продава само по интернет  – само този факт трябва да ви е достатъчен за да започнете да се съмнявате, че нещо не наред
  • не успях да намеря нито едно независимо проучване на ефектите му, нито едно. Дори блогър който е споделил с няколко думи какво мисли. Нито едно!!!
  • Всички материали които го хвалят са стандартна маркетингова мрежа, фалшиви блогове, платени постове. Нито едно независимо мнение
  • Стъвън Хокин го бил пробвал и казал, че било уникално. Не успях да намеря никаква референция, че господин Хокин наистина го е пробвал. Дали той знае, че го е пробвал?
  • Начина на дистрибутиране, маркетинг и подтикване към покупка са опасно агресивни. Ако продукта е толкова добър колкото твърдят няма да има нужда да се напъват да продават, а ще се мъчат да направят нови производствени линии. Нито една уважаваща себе си фирма/продукт няма да сложи „Do not leave page“ JS код в страница.

Лекарството е доста скъпо, дори за западните стандарти, така че не се подвеждайте.

Но да приеме, че наистина работи. Има такива лекарства, знаят се от години, още през студената война СССР и USA правят огромни проучвания по отношение на засилване на човешките способности, и контрол над хората установявайки конкретни медикаменти които наистина са ефективни. Проблемът е, че не много далеч във времето започват много сериозни здравословни проблеми.

Дори е сега в комбинация от няколко антидепресанта в много малки дози човек може да си „изпили“ мозъка за 1-2 дни преди изпит и да покаже уникални резултати, един път ще му се размине, ама ще го направи втори, трети. Тази игра с невротрансмитерите в мозъка ще промени почти всеки баланс в тялото, което води до непредвидени резултати, но депресията е почти сигурна. И говоря за тежка клинична депресия, не за „ама днес ми нещо тъпо и не съм в настроение“

Не се подлъгвайте, ако лекарството работи и има ефекта както се твърди то ще стане хит, но оставете няколко месеца да бъде тествано и анализирано. След като се появят независими ревюта тогава човек може да се замисли. Ако не работи ще си замине като всеки подобен продукт. Така че ако почакате печелите във всеки един случай.

Научете се да се концентрирате, човешкия мозък има огромен потенциал и капацитет, овладейте го. Там няма странични ефекти, там няма химия, там няма зависимости.

Възходът на машините

Тези от вас, които ме познават по-добре, сигурно знаят, че моята страст е machine learning, или казано на български самообучаващи се машини. Това е една от най-динамично развиващите се сфери на науката в момента, която ще доведе до фундаментални промени в човешкото общество, при това доста скоро. Ще се опитам да обясня защо и как това ще се случи.

Как започва всичко

Повечето хора правят аналогия със SkyNet от „Терминатор“ или с изкуствения интелект, хуманоидните роботи или различните форми на автономни машини. Това не е напълно вярно – гореизброените са само една малка част от самообучаващите се машини. Но за да разберете по-ясно, нека да започнем от самото начало – 60-те години на 20-и век.

Тогава повечето академици са осъзнавали какво представляват компютрите, но не са били напълно сигурни къде са техните граници. Силно стимулирани от правителствени програми, учените започват да експериментират във всевъзможни посоки, много често дори и „стрелят напосоки“. Основната задача тогава е била да се види какво предимство може да предостави един компютър или програма. Все пак това е ерата на Студената война, концепцията за глупава идея не е съществувала. Американците дори изстрелват сателит, имащ за цел да провери да не би случайно Русия да прави ядрени опити на обратната страна на Луната.

Резултатите не закъсняват, математиците доста бързо разработват цял инструментариум от алгоритми, правила и напълно нови концепции и доказват, че компютрите могат да анализират информация и да взимат решения спрямо тази информация.

Но е имало два доста сериозни проблема – първият е, че компютрите са били безумно слаби, което значи непрактично много време за изпълнението на тези алгоритми, а вторият проблем е, че не са имали достатъчно данни, за да може алгоритмите да работят ефективно.

Ето ви един прост пример – искате да научите компютъра да разпознава танкове на снимки. За да се направи това, трябва да покажете на компютъра хиляди снимки с различни танкове, на различни терени, с различно разположение, за да може алгоритъмът да „разбере“ какво е танк и впоследствие да може да ги намира автоматично на други снимки. Това се нарича supervised learning и е изключително мощна техника, ако имате данните, с които да го научите.

Поради тези и някои други по-маловажни причини machine learning остава в зоната на стриктно академичната дейност, докато горепосочените проблеми започват постепенно да изчезват. Компютърната мощ се развива експоненциално, а с навлизането на Интернет и масовото споделяне (и следене) на данни се създават огромни бази данни, много често в порядъка на десетки петабайти. Това е и причината всички компании да ви предлагат да записвате своите данни в техните „облаци“ – вашите данни са храна за машините и печалба на компаниите.

Големите компании осъзнават, че може да използват това като тяхно предимство. Студената война е приключила, голяма част от света е със свободни пазари, частните компании разполагат с огромни ресурси. Какъв продукт бихте предпочели да закупите? Какъв е шансът да се разболеете? Как би се променило общественото мнение за политически кандидат X, ако се случи събитие Y и бъде представено в медиите по начин Z? Machine learning дава плашещо точни отговори на всички тези въпроси, както и на милиони други. Всички започват да инвестират милиарди в разработката на подходящ софтуер, хардуер и инфраструктура.

Какво точно са самообучаващите се машини

Има стотици различни видове самообучаващи се системи, които се използват за точно определени задачи. Искате да разберете кой от вашите клиенти е склонен да купи новия ви продукт или искате да разберете характеристиката на дадена звезда спрямо нейната светлина, или просто да препоръчате друга песен спрямо това, което потребителят е слушал до момента – тогава (най-често) се използват класифициращи алгоритми.

Искате да предвидите за колко пари ще може да продадете имот, ако го построите в определен район, или колко ще се намали замърсяването на въздуха, ако зеленият светофар свети с 10 секунди повече, или колко допълнителни самолета ще са необходими да се извозят пътниците по празниците – тогава се използват регресивни алгоритми

Искате да накарате компютъра да генерира смислен текст, да композира музика или да рисува – тогава се използват LSTM (long short-term memory) алгоритми.

Искате да научите робот да премества кутии, да кара кола, да играе шах и табла, да стои прав и да се придвижва сам – тогава се използват deep neural networks в комбинация с convolutional neural networks, deep reinforcement learning и подобни.

Горните примери са силно опростени и в действителност за някои от проблемите има повече от едно решение, както и често се правят комбинации между различните техники, но мисля, че разбирате за какво може да се използват – на практика за всичко.

Това са самообучаващите се системи – компютърен алгоритъм, използвайки данни, взима решения или вади изводи. В момента над 60% от търговията по финансовите пазари се извършва от подобни алгоритми. Те управляват логистиката на огромни куриерски фирми, контролират ядрени централи, химически заводи. Решават какви реклами да виждате, каква информация да четете, колко е вероятно да се разболеете и как бихте гласували, разбират, когато им говорите, познават къде е направена дадена снимка спрямо това, което се вижда на снимката, определят ще можете ли да си върнете кредита и още много неща, за които дори не се досещате.

Какво е нивото на самообучаващите се системи в момента

В момента, септември 2016 г. самообучаващите се системи побеждават човек в над 95% от всички възможни задачи. Единствените умения, в които хората все още сме по-добри, са разпознаването на човешка реч, най-вече когато има силен акцент, жаргон или диалект и във фантазиите. Но и това няма да „издържи“ дълго време. Вече има алгоритми, които пишат сценарии на филми (при това се справят изненадващо добре), а разпознаването на реч ще се подобри, когато се съберат достатъчно данни, за да се научат още по-добре. Въпрос на време.

Основната „спирачка“ в момента е все още слабата изчислителна мощност. Използват се специализирани видео карти, които могат да обработват огромни паралелни потоци, но дори и те са слаби. WaveNet – алгоритъм, който генерира човешки глас, напълно неразличим от истински човешки глас, отнема 90 минути изчисления за 1 секунда звук. Но законът на Мур все още работи, което значи, че след няколко години ще има изчислителна мощност, позволяваща това да става в реално време (заедно с подобряване на алгоритмите). Въпреки това компании като Google не искат да чакат и започнаха да правят TPU (Tensor Processing Unit). Това са специализирани процесори за обработка на тензори, които са съществено по-бързи от GPU. За съжаление все още няма никакви технически детайли колко са мощни, Google е изключително потаен по темата, но този прост факт дава ясна идея колко бързо се развива тази област. Същото така е ясно, че „организацията“ с по-добрите алгоритми и по-голяма изчислителна мощ ще доминира над всички други. Затова всеки хвърля милиарди в разработка.

Какво ме интересува това

Самообучаващите се системи предизвикват промяна във всяка една сфера на живота, значително по-мащабна от промяната, предизвикани от Индустриалната революция. Да, предизвикват, защото това вече се случва, при това с все по-бързи темпове.

До този момент в човешката история хората са измисляли всевъзможни инструменти и приспособления. Като започнем от лъка и ножа, преминем през напоителните системи и пътища и стигнем до самолетите и сателитите. Но всички тези открития правят само едно нещо – увеличават човешките възможности. Машините са по-бързи, по-точни, по-мощни. Но те само разширяват уменията на човека.

Революцията, която става в момента, е коренно различна и силно се надявам да го разберете. Самообучаващите системи не са просто по-силни, по-бързи, по-точни – те са по-умни.

За първи път човекът създава „уред“, който е независим, който се учи и развива сам, който развива напълно различен тип интелигентност, който често ние хората не можем да възприемем.

Да, последното не е никаква спекулация или научна фантастика – самообучаващите се системи се приближават максимално до дефиницията за интелект, която имаме, с тази разлика, че този интелект работи по съвсем различни правила. И най-притеснителното е, че често НЕ може да разберем какви са тези правила.

Последствията ще са мащабни. До 2025-2028 г. транспортът на стоки и хора ще се извърша от автономни превозни средства. На много места дори ще бъде забранено хора да управляват автомобили.

Всяка „ниско квалифицирана“ работа ще бъде заместена от машини – в резултат ще има огромен социален срив. Очаква се над 60% от работните места да изчезнат. Сами може да се досетите какъв удар ще понесат социално-осигурителните системи.

Земеделието и животновъдството ще е 100% автоматизирано.

Вследствие на голямото отпадане на хора от работните процеси нуждата от администрация във фирмите ще намалее значително, а и голяма част ще бъде автоматизирана.

Ако смятате, че това са глупости, това е ваш избор, но например Foxconn, една огромна компания за производство на електроника в Китай, уволни 5 милиона свои служители заедно със свои под изпълнители уволниха 1.5 милиона служителя и ги замени с роботи.

Роботът не се разболява, роботът не участва в синдикати, роботът няма почивка, за да спи, яде или да си види роднините. Всички големи корпорации инвестират в самоуправляеми превозни средства и те може да се видят по улиците на Америка, Китай, Германия и Русия (в Русия все още ги тестват на закрити полигони). Boston Dynamics демонстрираха неведнъж автономни роботи, способни да се ориентират сами, да преместват обекти, отварят врати и дори да готвят и чистят.

Ясно е какво ще стане, ясно е, че може да стане, просто трябва малко подобрение на алгоритмите и малко по-голяма изчислителна мощност.

Затова ако тепърва избирате вашето професионално развитие, помислете накъде искате да се развиете и помислете няколко пъти, ако изборът ви присъства в долния списък:

  • доставки и транспорт
  • индустриално земеделие и животновъдство
  • индустриално производство
  • грижа за болни и стари хора
  • строителство
  • административни услуги
  • обслужване на клиенти и продажби
  • охрана и контрол
  • минно дело и преработка.

Позициите които няма да бъдат силно засегнати до 2030 г. са:

  • мениджмънт и бизнес
  • компютърни и инженерни науки
  • образование
  • юридически услуги
  • изкуство
  • медицински специалности като хирургия и терапия*.

Ние сме 100 години назад

Някой ще си каже, че докато това дойде в България, ще изтече много вода. А какъв телефон използвате в момента? Този, който се продава в целия свят, най-вероятно последен модел. Какви сериали гледате? Тези, които се гледат навсякъде. Какви компютри, софтуер и инструменти използвате сега? Същите, които се използват навсякъде.

Не сме 100 години назад.

Промените носят огромни икономии на фирмите. Тези, които откажат да ги приемат, просто няма да бъдат конкурентни и ще бъдат заменени от фирми, използващи новите технологии и способи.

Не очаквайте всичко да стане за една вечер, това не е революция в смисъла, че някой ще стреля с пушка и ще развее едно знаме. Нещата стават постепенно, но с бързи темпове. Тенденцията е ясна, всички почват да се адаптират и подготвят. Няма да ни подмине.

Как ще се промени обществото

Тук мога само да спекулирам. Много групи се опитват да предвидят в детайли, но дори и академици, отдали се на това с години, заявяват, че не могат да отговорят с точност. Но за едно всички са съгласни – личното пространство ще бъде намалено почти до нула, контролът върху масите ще бъде силно засилен, но не явен. Ще бъде „тих тоталитаризъм“. Нашето развитие като личности и професионалисти ще се определя от много фактори, върху които нямаме пряк контрол. След първоначалния шок и стрес хората ще консумират повече, но с по-малък избор. Ще има огромни неразбиваеми монополи – тези, които държат знанията и инфраструктурата на самообучаващите се системи. Ще започне изравняване на социалния статус. Ще има една много малка група с почти неограничена власт и една група от „средна класа“. Бедността и мизерията (в развитите страни) ще е минимална. Масите ще започнат да деградират културно и интелектуално. До 2050 г. населението на Земята ще спадне под 5 милиарда души.

*Диагностицирането и лабораторната работа ще е почти напълно автоматизирана, но решенията за лечение ще се взимат от хора спрямо препоръка на машини.